*Из интервю на Емилия Карабоваза, в. Марица
В: Споделяли сте, че живеете по заръките на Ванга. Кога я срещнахте за първи път?
О: През 1990 г. Заведе ме един мой приятел. Говорихме малко и тя ми каза пак да отида другия месец. Ванга не допускаше лесно хора до себе си, понякога дори ставаше груба. Но ние от самото начало развихме някаква взаимна симпатия, даже моето име беше гравирано под плота на масата є. Казваше ми: Като го пипна, се сещам за тебе. Звънеше ми често по телефона. Изградихме здрава връзка помежду си, особено през 1993-94 година, ходех през две-три седмици при нея. Междувременно тя ми стана кръстница. По неин съвет купих някои имоти, построих един чифлик от 5000 дка лозя край Мелник.
В: Как ви внуши да го направите?
О: Бяхме в една кръчма до Роженския манастир. Тя често ходеше там и ми разправяше разни истории. Предишния ден отседнах в хотела в Сандански, но бях много уморен, защото не можах да спя. Някаква компания вдигаше голям шум и изобщо не мигнах цялата нощ. Оплаках се на Ванга, викам є: Ванге, ще взема да си направя една къща, като идвам при теб, поне да се наспивам. Тя продължи да си говори и да си пие уискито, обичаше да пие хубаво марково уиски. Сякаш не обърна внимание на думите ми. Тръгнахме си, по едно време нейната кола спря, тя имаше едно фолксвагенче. Отидох при нея, помислих, че є е станало лошо от завоите. А тя ми вика: Емиле, отиди и ей от оня храст (а беше тъмно) ми откъсни розмарин. Отидох, откъснах є, действително розмарин се оказа. После ми посочи някъде в тъмнината и ми казва: Те тука ке строиш къща! Разделихме се по живо, по здраво. На другия ден станах рано, към пет часа, и отидох да видя мястото, което ми посочи. Качих се на едно хълмче, там сега е къщата ми. Бях поразен, че се вижда цялото поле и четири планини: Беласици, Огражден, Пирин и Али ботуш. Прекрасно място, но беше един пущинак, трънак, имаше костенурки... Отидох при нея и є викам: Ти къде ме прати по тия чукари и баири, дето вода няма! “Къде ке боднеш, Емиле, вода ке излезе”, ми отговори тя. Четири сонди бих и четирите сонди на 18 метра изкараха вода.
В: Вие навремето сте работили в отдел “Убийства”. Беше ли ползвана Ванга от службите при по-заплетени случаи?
О: Не, не. Такива бяха годините, че нас ни възпитаваха в неверие, което е огромна грешка. Сега, като вляза в църква, усещам, че познанията ми в теологията не са достатъчни, и се ограмотявам в движение. Но Ванга е светица. Каквото и добро да кажа за нея, ще е малко. Тя помогна на много хора. И аз в началото не є вярвах. Казвах є: Абе, Ванге, какво ми говориш, не можеш да знаеш тези неща. Но веднъж заведох един приятел и тя започна да му изрежда имената на прабабите и прадядовците му. Този човек рухна пред очите ми. Това ме потресе. Понеже бяхме много близки, си позволявах да се шегувам понякога с нея. Виках и: Кажи ми утре курса на долара.
Тя не ми го казваше точно, но казваше дали вижда синьо или зелено, т.е. марки или долари. От десет пъти седем-осем пъти позна.
В: Вярвате ли, че каквото му е писано на човек, това ще му се случи?
О: Естествено. На който му е писано да се обеси, няма да се удави. Мисля обаче, че до голяма степен ние сами влияем на съдбата си. Има една стара приказка, че и сто души да се съберат, не могат да ти направят това, което сам човек може да си причини. (19)
Източник: http://www.sarakt.org
