Източник: http://vanga.eu
Искам да ви опиша ежедневието на Ванга, защото въпреки феноменални-те си способности тя е човек като нас и в делничния й живот няма нищо необикновено.
Къщата на Ванга в Петрич на ул. „Опълченска” 10 няма да ви направи особено впечатление. Тя е скромна, двуетажна, из-мазана отвън в бяло, а откъм улицата на втория етаж има малко балконче. Сгушена между другите големи и модерни сгради, къщата едва ли ще привлече погледа ви, ако не е голямата, грижливо поддържана цветна градина, чийто упойващ мирис се носи надалече. Наистина пословична е любовта на Ванга към цветята, дърветата, цялата природа. Далече зад къщата се издигат заоблените хълмове на планината Беласица.
Вита стълба свързва двата етажа на къщата и на всеки етаж има по две срещуположни стаи, разделени с коридор. Това, което би ви направило впечатление тук, е идеалната чистота, която цари навсякъде, и предпочитанието на стопанката към белия цвят. Някой може да помисли, че този стремеж към чистота е маниакален, но Ванга има друго обяснение: „Всеки ден ме посещават различни хора. Аз им помагам, но те оставят при мен болестите си, лошите си намерения. Тежък е за плещите ми този товар, затова аз чистя и така се облекчавам.” Всичко е в бяло - и снежнобелите колосани пердета, и покривките на леглата и на масичките. В къщата на Ванга няма нито много, нито скъпи мебели. Само най-необходимото. Единственото разточителство са многобройните сувенири, дар от дългогодишни Вангини приятели и посетители, и те са навсякъде из къщата. Има много играчки, предмети от дърво и метал, разни свещници, кончета, кукли, гондоли и какво ли не още. За нас тези неща нямат голяма стойност, но Ванга много държи на тези предмети, защото те й напомнят за даден човек, а и тя оценява предметите не по тяхната стойност, а по красотата им и по вложения в тях труд. Това царство на играчките, когато бяхме малки, беше за нас най-привлекателното място в света. Но Ванга не ни разрешаваше да пипаме предметите, а само да ги гледаме и да им се радваме отдалече. Имала съм голямо желание да си поиграя скришом с някоя кукла, но респектът към Ванга върху нас беше толкова голям, че никога не посмях да престъпя нейните забрани. Но в градината играехме на воля, въпреки че Ванга почти винаги съчетаваше полезното с приятното. Най-голямото престъпление за нея е, ако децата не се учат на труд още от малки и се оставят само на своите си желания. Това според нея е голяма грешка, която осакатява детето за цял живот и то става мързеливо и безотговорно. Нашите игри неизменно се съчетава-ха с премитането на пътечките, събирането на листата, почистването от треви и бурени, поливане...
Ванга следеше много стриктно да се изпълнява всичко и не допускаше никаква небрежност. Всеки наш опит да метем отгоре-отгоре или да пропуснем някое листенце предизвикваше нейното недоволство и на часа бивахме връщани, за да си свършим работата както трябва. Като че ли Ванга виждаше по-добре от всички ни, защото ни показваше даже с пръст къде сме подминали някое ъгълче. Имахме достатъчно време за детските си занимания, но имахме и други задължения. Често почиствахме на голямата маса в кухнята боб или леща, или ориз, а после Ванга ги прибираше в специални порцеланови съдове, за да са готови, когато потрябват. Намотавахме различни прежди и конци на стегнати кълбета, които стояха в красиво панерче, и от тях Ванга ни плетеше най-различни дрешки. Пазаруването беше изцяло наша работа. Ванга обичаше да ни разказва: „Да не мислите, че на нас, като бяхме деца, са ни разрешавали да спим до късно като вас или да си играем, без да работим. На никое дете и през ум не му е минавало такова нещо. В нашата махала всички хора садяха тютюн и сутрин още много рано, към 2-3 часа, хората тръгваха да берат тютюневите листа. Носеха фенери, защото беше тъмно. На магаретата с окачени от двете страни на самара празни кошове слагаха още спящите деца, та и те да помагат при брането. После в тези кошове донасяха набраното, а децата ходеха пеша. Тютюн се береше най-много до 7-8 часа сутринта. След това листата му ставали некачествени.
Сутрин най-късно в пет часа Ванга е вече на крак. Измита, с добре сресана, прибрана в плетена мрежичка коса и с чиста, грижливо изгладена рокля и домакинска престилка, тя има много спретнат вид и от нея лъха на чистота, свежест и бодрост. Така съм я запомнила от най-ранното си детство. Обикновено Ванга се облича в тъмни дрехи не само за това, че е вече на възраст или че е вдовица. „Един ден, разказва тя, бях облякла една красива червена блуза, подарък от една американка. Но веднага един „глас” ми извика: „Не съблазнявай с дрехата си!” Свалих я веднага, прибрах я в плика и така си стои в гардероба досега.”
Денят на Ванга започва с ритуал, който тя никога не променя дори когато е болна. Щом като слезе от спалнята на горния етаж, веднага се запътва в молитвената си стая. Тя е малка, на прозореца има цветя, а на отсрещ-ната стена срещу вратата е закачена голяма картина на Тайната вечеря. До нея вляво е поставена чудотворна икона на Богородица със сребърен обков, дар от Ерусалим. Има и други икони и кандило, което гори дено-нощно. Под голямата картина е поставено легло, застлано с красива бяла покривка. На него преди години е починал съпругът й. Точно до него коленичи тя и отправя към Бога сутрешната си молитва. Споменах още в началото, че Ванга е религиозна, но искам тук да се спра по-подробно на религиозното й чувство, защото то за нея не е навик или традиция, а дълбоко убеждение. Вярата на Ванга в Бога е голяма и можем да кажем, че тя е една от най-ревностните християнки. Подобна почит към религия-та изисква от всичките си близки. Като малки сме посещавали с Ванга всички църкви в града и околните селища, били сме и на много манастири. Ванга знаеше всички литургии наизуст и стоеше на цялата църковна служба от край до край. Казваше, че щом ходиш на църква, трябва да присъстваш на всички обреди от край до край, иначе отиването ти в божия храм няма никакъв смисъл. Помня, че често укоряваше богомол-ците около нея, които шушукаха и не внимаваха в това, което казва свещеникът. Казваше им: „Защо, жени, не си стоите вкъщи да готвите, ами пречите на тези, които искат да чуят божието слово.” Когато се връщахме от служба, много от следобедите бяха посветени на четене на Библията. Докато ние спяхме, майка ми четеше изразително, а Ванга слушаше с голямо увлечение и най обича и до ден днешен да й четат откровението на пророците, където се говори за страданието на света. След това и двете дълго коментираха прочетеното.
Всеки ден за Ванга започва с молитва към Бога да й даде сила и вдъхновение, за да може да помогне на всички страдащи. Това е трогателна картина, достойна за четката на голям художник. Никога не съм виждала човек да се моли с такова усърдие и от цялата си душа. Лицето й сякаш се озарява от светлина, а устните й прошепват някакви нейни молитви, които идват от дълбините на душата й. Понякога в тези най-интимни мигове на общуването й с Бога съм я чувала даже да плаче - толкова голяма е била молбата й за помощ, вдъхновение и сила. А друг път молитвите й завършват с въпрос, дошъл направо от сърцето: „Каква е моята участ, Господи, и на кого служа? Дали за назидание на света или за укрепване на вярата?”
След сутрешната молитва Ванга се захващаше с домакинска работа. До-като ние се събудим, закуската вече беше готова и сервирана. Наблюда-вала съм я как готви и винаги съм се удивлявала на умението й и сръч-ните й ръце. Тя готвеше на печка с дърва, винаги толкова чиста и лъс-ната, че светеше като огледало. Можеше да се огледаш на нея. Винаги съм се чудела как, като не вижда, може да пали дървата с кибрит и никога да не направи нито пожар, нито да се изгори. Когато готвеше някаква гозба и я разбъркваше, подлагаше под лъжицата капака на тен-джерата, да не би някоя капчица да падне върху печката. След готвенето печката беше толкова чиста, като че ли никога не е била използвана.
Около девет часа, когато Ванга приключеше с домакинската си работа, отиваше в специално пригодената стаичка и започваше да приема многобройните си посетители. След тези сеанси, безкрайно уморена, бледа и изчерпана до крайна степен, бавно се прибираше вкъщи, обядвахме и после си почиваше. Сега тя не приема в къщата си в Петрич, а по същото време заминава за местността Рупите, където отрано я очакват голям брой хора.
Малката къщичка на Ванга в Рупите помни много сълзи и много човешки трагедии. Но най-голяма е трагедията на нейната стопанка, пророчицата Ванга, която събира в сърцето си човешката мъка, а дарява на всички надежди и изцеление. Вече е обяд. Стаята, където Ванга приема посетителите, все още е изпълнена с напрежение от тревогите на преминалите оттук хора.
Зад отрупана маса седи Ванга. Бледа е и толкова изморена, че просто едва диша. Няма сили дори да говори. Чувала съм я понякога да шепне нещо и ако се заслушаш, това ще е нещо като: „Господи, аз ли бях най-голямата грешница, та ме наказа с този тежък кръст? Ти много ми даде, но и много искаш от мен?” После бавно става от стола, на който е седяла повече от три часа, сваля горната си дреха и бавно се отправя към стаичката, където почива. С хладната си белота и мириса на свежест и чистота тя ласкаво я приютява за кратка почивка. Но както вече е известно, тя не спи. Лежи известно време, мълчи си, а често си почива и като плете. Много обича това занимание и с бързото тракане на иглите и нареждането на бримките си отива и цялата умора. Ванга е много веща плетачка. Плете бързо и стегнато и дрехите, които прави, отразяват цялото й вдъхновение. Има много красиви модели, които си измисля сама. Безброй са изплетените от нея жилетки, поли и блузи. Доволна от творението си, много от нещата след това подарява и се радва, ако подаръците й се харесат.
Но Вангиното спокойствие в следобедните часове е краткотрайно. Към пет часа тишината се нарушава от наново насъбралите се хора. Следобед Ванга не приема, но има такива, които са били при нея сутринта и нещо не са разбрали или не са запомнили казаното от нея. Но на тези хора рядко може да им помогне, защото не е в състояние да възпроизведе вече казаното. Изреченото от нея в мига трябва да се запомни, трябва да се запомнят и най-обикновените на пръв поглед думи, защото те не са изречени случайно и трябва да се тълкуват...
Обичайно е след пет часа следобед Ванга да се разхожда из своите „владения”. Бодра, отпочинала, спретнато облечена, най-напред обикаля цветята. Тя притежава цветя, които цъфтят почти целогодишно. Дали защото почвата тук е плодородна, къщичките са разположени по старото корито на река Струма и тук са наслагвани наноси от стотици години, или защото тя много старателно се грижи за тях, но има растения, които надхвърлят ръста й. Ванга е нисичка, понапълня вече с годините и често се губи в буйната растителност. Това са нейните най-щастливи мигове. В това съприкосновение с красивата природа тя се чувства наистина като в рая. Опипва всяка саксия, всяко листче, знае кое цвете е за поливане и кое иска тор или смяна на пръстта.
Ванга наистина живее много близко до природата и битът й предизвиква у нас носталгия по едно отминало време и позабравени усещания на патриархалния бит. Освен с цветя тя е заобиколена и с животни - има кучета, котки, една-две кози, кокошки, понякога се грижат и за някое друго домашно животно. В тази местност се въдят орли, идват и лисици, зайци, има и най-различни влечуги. Да не говорим за птичките. И понеже това място е благословено за ловците, често през ловния сезон обикалят мъже с пушки, жадни да убиват. Но винаги срещат яростната съпротива на Ванга. С целия си авторитет тя забранява на когото и да било да унищожава растенията и животните. И може би благодарение на нея това кътче се запази почти непокътнато въпреки близостта му с градовете Сандански и Петрич и околните села. Ванга проверява дали навсякъде е почистено, дали дворът е преметен, дали животните са нахранени и прибрани, дали всичко е на своето си място. Хората, които сега й помагат в домакинството, една жена от околните села и пазач, назначен от съвета, знаят, че Ванга е много взискателна, и се стараят да не предизвикват гнева й, защото тя е безпощадна към немарливите и мързеливите. Зад къщичките има разорани ниви на стопанството от близкото село, където се засяват най-различни култури и дават добра реколта. Тук климатът е топъл и много добре виреят фъстъците, сусамът, памукът, садят понякога и жито. Много е красиво, особено напролет, когато зелени-те стръкчета се вълнуват от лекия вятър и нивите приличат на красив зелен килим. Хората често се допитват до Ванга какво да засадят и как да редуват културите. Тя беседва с тях по селскостопански въпроси с удоволствие и разискват по проблемите на земята като за свои лични проблеми. Интересува се живо от всичко, което се прави не само в Рупите, но и в целия край Добре е, че хората търсят съветите й и се вслушват в тях, защото тя им помага да вземат най-правилното решение. И тук не става дума само за селскостопанските работи. Ванга много активно присъства и в обществения живот на този край. Дава съвети за строежи на сгради, мостове, постове и служби, за назначаване на хора на работа, за откриване и закриване на производства, за благоустрояване. Нека да не звучи пресилено, но мисля, че красивият облик на днешния Петрич се дължи до голяма степен на Вангината активна намеса.
Къщата на Ванга в Петрич на ул. „Опълченска” 10 няма да ви направи особено впечатление. Тя е скромна, двуетажна, из-мазана отвън в бяло, а откъм улицата на втория етаж има малко балконче. Сгушена между другите големи и модерни сгради, къщата едва ли ще привлече погледа ви, ако не е голямата, грижливо поддържана цветна градина, чийто упойващ мирис се носи надалече. Наистина пословична е любовта на Ванга към цветята, дърветата, цялата природа. Далече зад къщата се издигат заоблените хълмове на планината Беласица.
Вита стълба свързва двата етажа на къщата и на всеки етаж има по две срещуположни стаи, разделени с коридор. Това, което би ви направило впечатление тук, е идеалната чистота, която цари навсякъде, и предпочитанието на стопанката към белия цвят. Някой може да помисли, че този стремеж към чистота е маниакален, но Ванга има друго обяснение: „Всеки ден ме посещават различни хора. Аз им помагам, но те оставят при мен болестите си, лошите си намерения. Тежък е за плещите ми този товар, затова аз чистя и така се облекчавам.” Всичко е в бяло - и снежнобелите колосани пердета, и покривките на леглата и на масичките. В къщата на Ванга няма нито много, нито скъпи мебели. Само най-необходимото. Единственото разточителство са многобройните сувенири, дар от дългогодишни Вангини приятели и посетители, и те са навсякъде из къщата. Има много играчки, предмети от дърво и метал, разни свещници, кончета, кукли, гондоли и какво ли не още. За нас тези неща нямат голяма стойност, но Ванга много държи на тези предмети, защото те й напомнят за даден човек, а и тя оценява предметите не по тяхната стойност, а по красотата им и по вложения в тях труд. Това царство на играчките, когато бяхме малки, беше за нас най-привлекателното място в света. Но Ванга не ни разрешаваше да пипаме предметите, а само да ги гледаме и да им се радваме отдалече. Имала съм голямо желание да си поиграя скришом с някоя кукла, но респектът към Ванга върху нас беше толкова голям, че никога не посмях да престъпя нейните забрани. Но в градината играехме на воля, въпреки че Ванга почти винаги съчетаваше полезното с приятното. Най-голямото престъпление за нея е, ако децата не се учат на труд още от малки и се оставят само на своите си желания. Това според нея е голяма грешка, която осакатява детето за цял живот и то става мързеливо и безотговорно. Нашите игри неизменно се съчетава-ха с премитането на пътечките, събирането на листата, почистването от треви и бурени, поливане...
Ванга следеше много стриктно да се изпълнява всичко и не допускаше никаква небрежност. Всеки наш опит да метем отгоре-отгоре или да пропуснем някое листенце предизвикваше нейното недоволство и на часа бивахме връщани, за да си свършим работата както трябва. Като че ли Ванга виждаше по-добре от всички ни, защото ни показваше даже с пръст къде сме подминали някое ъгълче. Имахме достатъчно време за детските си занимания, но имахме и други задължения. Често почиствахме на голямата маса в кухнята боб или леща, или ориз, а после Ванга ги прибираше в специални порцеланови съдове, за да са готови, когато потрябват. Намотавахме различни прежди и конци на стегнати кълбета, които стояха в красиво панерче, и от тях Ванга ни плетеше най-различни дрешки. Пазаруването беше изцяло наша работа. Ванга обичаше да ни разказва: „Да не мислите, че на нас, като бяхме деца, са ни разрешавали да спим до късно като вас или да си играем, без да работим. На никое дете и през ум не му е минавало такова нещо. В нашата махала всички хора садяха тютюн и сутрин още много рано, към 2-3 часа, хората тръгваха да берат тютюневите листа. Носеха фенери, защото беше тъмно. На магаретата с окачени от двете страни на самара празни кошове слагаха още спящите деца, та и те да помагат при брането. После в тези кошове донасяха набраното, а децата ходеха пеша. Тютюн се береше най-много до 7-8 часа сутринта. След това листата му ставали некачествени.
Сутрин най-късно в пет часа Ванга е вече на крак. Измита, с добре сресана, прибрана в плетена мрежичка коса и с чиста, грижливо изгладена рокля и домакинска престилка, тя има много спретнат вид и от нея лъха на чистота, свежест и бодрост. Така съм я запомнила от най-ранното си детство. Обикновено Ванга се облича в тъмни дрехи не само за това, че е вече на възраст или че е вдовица. „Един ден, разказва тя, бях облякла една красива червена блуза, подарък от една американка. Но веднага един „глас” ми извика: „Не съблазнявай с дрехата си!” Свалих я веднага, прибрах я в плика и така си стои в гардероба досега.”
Денят на Ванга започва с ритуал, който тя никога не променя дори когато е болна. Щом като слезе от спалнята на горния етаж, веднага се запътва в молитвената си стая. Тя е малка, на прозореца има цветя, а на отсрещ-ната стена срещу вратата е закачена голяма картина на Тайната вечеря. До нея вляво е поставена чудотворна икона на Богородица със сребърен обков, дар от Ерусалим. Има и други икони и кандило, което гори дено-нощно. Под голямата картина е поставено легло, застлано с красива бяла покривка. На него преди години е починал съпругът й. Точно до него коленичи тя и отправя към Бога сутрешната си молитва. Споменах още в началото, че Ванга е религиозна, но искам тук да се спра по-подробно на религиозното й чувство, защото то за нея не е навик или традиция, а дълбоко убеждение. Вярата на Ванга в Бога е голяма и можем да кажем, че тя е една от най-ревностните християнки. Подобна почит към религия-та изисква от всичките си близки. Като малки сме посещавали с Ванга всички църкви в града и околните селища, били сме и на много манастири. Ванга знаеше всички литургии наизуст и стоеше на цялата църковна служба от край до край. Казваше, че щом ходиш на църква, трябва да присъстваш на всички обреди от край до край, иначе отиването ти в божия храм няма никакъв смисъл. Помня, че често укоряваше богомол-ците около нея, които шушукаха и не внимаваха в това, което казва свещеникът. Казваше им: „Защо, жени, не си стоите вкъщи да готвите, ами пречите на тези, които искат да чуят божието слово.” Когато се връщахме от служба, много от следобедите бяха посветени на четене на Библията. Докато ние спяхме, майка ми четеше изразително, а Ванга слушаше с голямо увлечение и най обича и до ден днешен да й четат откровението на пророците, където се говори за страданието на света. След това и двете дълго коментираха прочетеното.
Всеки ден за Ванга започва с молитва към Бога да й даде сила и вдъхновение, за да може да помогне на всички страдащи. Това е трогателна картина, достойна за четката на голям художник. Никога не съм виждала човек да се моли с такова усърдие и от цялата си душа. Лицето й сякаш се озарява от светлина, а устните й прошепват някакви нейни молитви, които идват от дълбините на душата й. Понякога в тези най-интимни мигове на общуването й с Бога съм я чувала даже да плаче - толкова голяма е била молбата й за помощ, вдъхновение и сила. А друг път молитвите й завършват с въпрос, дошъл направо от сърцето: „Каква е моята участ, Господи, и на кого служа? Дали за назидание на света или за укрепване на вярата?”
След сутрешната молитва Ванга се захващаше с домакинска работа. До-като ние се събудим, закуската вече беше готова и сервирана. Наблюда-вала съм я как готви и винаги съм се удивлявала на умението й и сръч-ните й ръце. Тя готвеше на печка с дърва, винаги толкова чиста и лъс-ната, че светеше като огледало. Можеше да се огледаш на нея. Винаги съм се чудела как, като не вижда, може да пали дървата с кибрит и никога да не направи нито пожар, нито да се изгори. Когато готвеше някаква гозба и я разбъркваше, подлагаше под лъжицата капака на тен-джерата, да не би някоя капчица да падне върху печката. След готвенето печката беше толкова чиста, като че ли никога не е била използвана.
Около девет часа, когато Ванга приключеше с домакинската си работа, отиваше в специално пригодената стаичка и започваше да приема многобройните си посетители. След тези сеанси, безкрайно уморена, бледа и изчерпана до крайна степен, бавно се прибираше вкъщи, обядвахме и после си почиваше. Сега тя не приема в къщата си в Петрич, а по същото време заминава за местността Рупите, където отрано я очакват голям брой хора.
Малката къщичка на Ванга в Рупите помни много сълзи и много човешки трагедии. Но най-голяма е трагедията на нейната стопанка, пророчицата Ванга, която събира в сърцето си човешката мъка, а дарява на всички надежди и изцеление. Вече е обяд. Стаята, където Ванга приема посетителите, все още е изпълнена с напрежение от тревогите на преминалите оттук хора.
Зад отрупана маса седи Ванга. Бледа е и толкова изморена, че просто едва диша. Няма сили дори да говори. Чувала съм я понякога да шепне нещо и ако се заслушаш, това ще е нещо като: „Господи, аз ли бях най-голямата грешница, та ме наказа с този тежък кръст? Ти много ми даде, но и много искаш от мен?” После бавно става от стола, на който е седяла повече от три часа, сваля горната си дреха и бавно се отправя към стаичката, където почива. С хладната си белота и мириса на свежест и чистота тя ласкаво я приютява за кратка почивка. Но както вече е известно, тя не спи. Лежи известно време, мълчи си, а често си почива и като плете. Много обича това занимание и с бързото тракане на иглите и нареждането на бримките си отива и цялата умора. Ванга е много веща плетачка. Плете бързо и стегнато и дрехите, които прави, отразяват цялото й вдъхновение. Има много красиви модели, които си измисля сама. Безброй са изплетените от нея жилетки, поли и блузи. Доволна от творението си, много от нещата след това подарява и се радва, ако подаръците й се харесат.
Но Вангиното спокойствие в следобедните часове е краткотрайно. Към пет часа тишината се нарушава от наново насъбралите се хора. Следобед Ванга не приема, но има такива, които са били при нея сутринта и нещо не са разбрали или не са запомнили казаното от нея. Но на тези хора рядко може да им помогне, защото не е в състояние да възпроизведе вече казаното. Изреченото от нея в мига трябва да се запомни, трябва да се запомнят и най-обикновените на пръв поглед думи, защото те не са изречени случайно и трябва да се тълкуват...
Обичайно е след пет часа следобед Ванга да се разхожда из своите „владения”. Бодра, отпочинала, спретнато облечена, най-напред обикаля цветята. Тя притежава цветя, които цъфтят почти целогодишно. Дали защото почвата тук е плодородна, къщичките са разположени по старото корито на река Струма и тук са наслагвани наноси от стотици години, или защото тя много старателно се грижи за тях, но има растения, които надхвърлят ръста й. Ванга е нисичка, понапълня вече с годините и често се губи в буйната растителност. Това са нейните най-щастливи мигове. В това съприкосновение с красивата природа тя се чувства наистина като в рая. Опипва всяка саксия, всяко листче, знае кое цвете е за поливане и кое иска тор или смяна на пръстта.
Ванга наистина живее много близко до природата и битът й предизвиква у нас носталгия по едно отминало време и позабравени усещания на патриархалния бит. Освен с цветя тя е заобиколена и с животни - има кучета, котки, една-две кози, кокошки, понякога се грижат и за някое друго домашно животно. В тази местност се въдят орли, идват и лисици, зайци, има и най-различни влечуги. Да не говорим за птичките. И понеже това място е благословено за ловците, често през ловния сезон обикалят мъже с пушки, жадни да убиват. Но винаги срещат яростната съпротива на Ванга. С целия си авторитет тя забранява на когото и да било да унищожава растенията и животните. И може би благодарение на нея това кътче се запази почти непокътнато въпреки близостта му с градовете Сандански и Петрич и околните села. Ванга проверява дали навсякъде е почистено, дали дворът е преметен, дали животните са нахранени и прибрани, дали всичко е на своето си място. Хората, които сега й помагат в домакинството, една жена от околните села и пазач, назначен от съвета, знаят, че Ванга е много взискателна, и се стараят да не предизвикват гнева й, защото тя е безпощадна към немарливите и мързеливите. Зад къщичките има разорани ниви на стопанството от близкото село, където се засяват най-различни култури и дават добра реколта. Тук климатът е топъл и много добре виреят фъстъците, сусамът, памукът, садят понякога и жито. Много е красиво, особено напролет, когато зелени-те стръкчета се вълнуват от лекия вятър и нивите приличат на красив зелен килим. Хората често се допитват до Ванга какво да засадят и как да редуват културите. Тя беседва с тях по селскостопански въпроси с удоволствие и разискват по проблемите на земята като за свои лични проблеми. Интересува се живо от всичко, което се прави не само в Рупите, но и в целия край Добре е, че хората търсят съветите й и се вслушват в тях, защото тя им помага да вземат най-правилното решение. И тук не става дума само за селскостопанските работи. Ванга много активно присъства и в обществения живот на този край. Дава съвети за строежи на сгради, мостове, постове и служби, за назначаване на хора на работа, за откриване и закриване на производства, за благоустрояване. Нека да не звучи пресилено, но мисля, че красивият облик на днешния Петрич се дължи до голяма степен на Вангината активна намеса.
